Мирча Динеску

Мирча Динеску (род. 1950) дебютира десет години след прочутото „поколение 60“ на Никита Станеску, Марин Сореску и Ана Бландиана с книгата си „Възвание към никого“ (1971), изпълнена с открития за собственото „аз“. Но истинското му признание идва през 1976, когато се появява неговият трети сборник „Собственикът на мостове“, претърпял няколко поредни издания в масов тираж, получил наградата на Румънската академия. Тогава критиката и читателите заговарят за ново, необикновено явления в поезията на Румъния и всеки по своему се стреми да определи и оцени особеностите на оригиналното му дарование. За Динеску поезията е едновременно лирична и саркастична, философска и конкретна. Често пъти текстовете му са като бомба със закъснител, в тях се сблъскват най-разнородни вселени: той не се бои на една страница да събере Омир, завод за азот, погребение на теле, църква, румънската държава, Европа или силуетите на Маркс или Борхес. И винаги желае да постигне сложна поетическа сплав, която да отрази най-пълно съвременния свят.

Показване на единичен резултат

Количката е празна