През екологичния лабиринт

Описание

Тичах към гората, но на нейно място стърчаха потъмнели пънове. Вместо бистрия поток от коритото преливаше катранена река. Розовите храсти, орхидеите и магнолиите се бяха превърнали в обгоряло стърнище. Нямаше елени, папагали и гепарди. Единствено птиците додо (ама тях не ги ли изтребиха отдавна?!) се разхождаха по изпепелената трева. Стигнах запъхтян до езерото със златните рибки и се наведох да утоля жаждата си, но от водата се показа огромен шаран, колкото триетажно здание, и отвори уста да ме глътне. Отново чух гръмотевичния смях. Планината се разлюля и се срути, останаха само озъбени сипеи. Човечето великан стисна в прегръдките си опашатия и сякаш го всмука. Облиза се лакомо и отново вдигна ръце към слънцето. Почувствах, че това е преломен момент, и дори престанах да бягам от шарана, който доста пъргаво ме гонеше по брега, като си помагаше със страничните и гръбната перка.