Кръговрат

Емил Кръстев

Отстъпка 20%

15.00 лв. 12.00 лв.

Безплатна доставка при поръчка над 50 лв.

Допълнителна информация

Автор

Националност

Жанр

Корица и оформление

Галя Кръстева

Формат

14,0 х 21,0 cm

Страници

480

ISBN

978-954-300-196-5

Описание

Зима – Пролет. Пролет – Лято. Лято – Есен. И пак Пролет – Лято – Есен – Зима. Роман, разделен на четири сезона в кръговрат, вечен и неизменен като природен закон. Всички се връщаме там, откъдето сме тръгнали. Тогава защо да хващаме каквато и да била посока, след като на края ще се озовем пак в началото? Но кой знае, може някой ден да се окаже, че и законите на природата не са чак толкова вечни и неизменни…

Откъс
Задължително е да се смееш по един час на ден, казват практикуващите йога, за да имаш настроение за живот, и като чух, че вече се създават и центрове на смеха, целият се разтреперих. Представяте ли си във всеки квартал център на смеха, във всеки блок, на всеки етаж! Според мен трябва да бъдат неголеми зали със столове като в самолетите. По средата един по-висок за водещия, който говори нещо весело и се залива в такъв смях, че думите му не се разбират. Но това не пречи на останалите. Те гледат щастливите сълзи по бузите му и лицата им почервеняват, гърлата им се свиват в спазматичен кикот и излизат на улицата. Седят в кафенето и се смеят, чакат за вестник и се смеят, разхождат кучетата си и се смеят, блъскат се в трамвая и се смеят, карат се с продавачката и се смеят, обиждат се и се смеят, налагат се с юмруци и се смеят, лъжат се и се смеят, изневеряват си и се смеят, предават се и се смеят, убиват се и се смеят. От колко време седя на прозореца и ги чакам да се появят по тротоара да изтичам и аз при тях, да се смея и кикотя и сълзи да текат по бузите ми и който казва, че ни иде да легнем на паважа и да не станем, да му смажат главата като на усойница!

Пита ме щастлив ли съм и аз веднага контра – какво е щастие?, – а той започва да мънка, мърльо, който търси да си чеше езика. Щастието, мой човек, е да ти се изпълняват всички желания. Точно така! Или всичко, или нищо. Какво казваш, не е възможно? Да си имаме уважението, не говорехме за възможно и невъзможно, а да ти се изпълняват желанията, има един прост начин, известен от памтивека – да пипнеш сянката на Земята. Ей, пак гракна как да станело, твоя работа! За себе си съм открил средството – и в учебниците пише, че при лунно затъмнение сянката на Земята покрива цялата Луна, значи там и последният глупак е щастлив. Разбираш, нали? Ще се видим на Луната. Хайде, че имам още толкова неща да свърша. И престани с това невъзможно, ставаш досаден, ти ме попита, аз ти отговорих… Чакай, ще ти доверя последно – не е сигурно дали и на Луната се сбъдват всички желания, но едно да е, дори да е намек за желание, малко ли е?

Не, не ми приказвай, че светулките са някакви там безобидни насекоми като нощните пеперуди, защото насекоми има хиляди, но в наръчника е записано, че нощните пеперуди са светлинката в края на тунела и сигурно си ги виждал вечер да се въртят около лампите на двора. Приближават, замират за миг във въздуха и се отдръпват, сякаш се колебаят, пърхат с крила, мърдат коремчета – значи вълнуват се – и ако се взреш в тях, ще видиш как клатят замислено глави, сякаш разучават наръчника. И изведнъж се стрелкат напред и се лепват за стъклената крушка, макар да са наясно, че ще се опекат като на скара и светлината ще ги изяде за вечеря. Ще ги схруска, един вид, като мезе към бирата, но те са прочели, че са светлинката в края на тунела и предават Богу дух с песен на уста, а светулките се хранят със светлината, има го черно на бяло в наръчника. Изсмукват я, за да намигат в тъмното и да вземат акъла на щурци и богомолки, правят си оргии с нея, изпиват я като бира с мезе от нощни пеперуди, преяждат и дебелеят, а на пръв поглед наистина изглежда, като че ги няма. Нито пърхат с крила, нито клатят глави, само драскат синкави черти в мрака, но ливнат ли в гърлото си поредната глътка лунна светлина, веднага просветват и искат още, лакомията е в кръвта им. С нея се раждат, с нея умират и скоро ще изсмучат Луната и ще се прехвърлят на Слънцето, което и без това е изтъняло и вече едва се вижда, и щом вас не ви интересува съдбата на Слънчевата система, аз се заемам със задачата. И когато видиш бай ти Пенчо как обикаля двора в тъмното с по едно сакче за пеперуди във всяка ръка и лови, лови, лови святкащи във въздуха точки, ще разбереш призива ми – грабвайте сакчета да видим сметката на лапачите на Луна и Слънце по правилата на наръчника, макар че нищо чудно утре да се окаже печатна грешка и тъкмо светулките да са светлината в края на тунела, но кой ти мисли за утре?

Допълнителна информация

Автор

Националност

Жанр

Корица и оформление

Галя Кръстева

Формат

14,0 х 21,0 cm

Страници

480

ISBN

978-954-300-196-5

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Кръговрат“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

За Автора

Емил Кръстев


Емил Кръстев започва работа като репортер във в. “Орбита”. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма “Христо Ботев”. По-късно работи във в. “АБВ” и издателство “Земиздат”. През 1991 г. основава издателство “Гея-Либрис”. Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта “Луда надежда” в библиотека “Смяна” на издателство “Народна младеж”. Автор е и на книгите “Уебсайт”, “Медии”, „Сянката”, “Макиаж”, “Плацента”, “Кръговрат”, “Лунен загар”, “През екологичния лабиринт”, “Змейова гонитба”.

Виж още от същия автор

Също може да ви хареса…

Количката е празна