Защитата на Галилей

ИМАМЕ ВРЕМЕ

 Казват, имало време за всичко:

За сън, за безделие и суета.

Да се упрекваме за стари и нови грешки.

За критика към другите и за нашето усъвършенстване.

Имаме време за четене и писане.

За коригиране на написаното и за съжалението,

че най-доброто още не сме го написали.

Време за хубави проекти, които често забравяме.

Време за илюзии и за съжаления.

Време за амбиции, за оправдания със съдбата,

обстоятелствата и задълженията ни.

Време да се взираме в облаците,

да го губим с четене на вестници и реклами, с гледане на телевизия.

Време да избягваме преките въпроси или да бавим отговорите си.

Да се отказваме от едни мечти и да си измисляме други.

Да създаваме нови ненадеждни приятелства, 

време да рушим безразсъдно старите.

Да си вземаме мъдри поуки и скоро да ги забравяме.

Да получаваме подаръци, без да ги заслужаваме…

Имаме време за всичко!

Нямаме само за доброта и нежност.

Тъкмо решим да сме по-добри, но вече е станало късно.

Разбрах някои неща от живота и реших да ги споделя с вас…

Разбрах, че не бива да караш някого да те обича насила.

Можеш да обичаш единствено себе си.

Всичко зависи от другите.

Онова, което вълнува мен, може съвсем да не вълнува човека до нас.

За истинското доверие са нужни доста години,

а може да се изгуби за броени секунди.

Не е важно какво притежаваш, а кой е до тебе.

Не е важно какво е сгрешил човекът до теб,

важното е да му помогнеш в труден момент, без да търсиш благодарност.

Разбрах, че всяка работа си има две страни.

Ако се разделяш с близък човек, направи го с мили думи.

Може би го виждаш за последен път.

Можеш да продължиш живота си дълго,

макар да не ти се вярва и да си отчаян.

Убедих се, че герои са ония от нас, които правят онова,

което трябва, без да мислят за себе си.

Срещнах хора, които знам, че ме обичат, но не показват това.

Когато съм сърдит, не бива да бъда груб и жесток.

Човек може да обича и да е приятел на друг и от голямо разстояние.

Това важи и за истинската любов.

Близък човек, който не те обича, както ти искаш, може и да те ненавижда. 

Някой ден дори да те нарани.

Научих се, трябва да прощавам не само на ближните си,

но и на самия себе си.

Разбрах, че понякога на първо място трябва да се поставя личността,

а не някои нейни постъпки.

Писмо до приятел или близък, както и откровен разговор,

могат да успокоят душата ти, когато си наранен.

Разбрах, че двама души могат да гледат

едновременно едно и също нещо и да го виждат напълно различно.

Само честният пред себе си може да постигне нещо истинско в живота.

Убедих се, че животът на всеки от нас може да се промени

за часове или минути от хора, които не те познават.

Най-близките могат да те наранят най-силно.

Разбрах, че най-скъпите ти хора си отиват винаги по-рано…

Научих се да обичам, за да бъда обичан и аз.

Разбрах, че…

Всъщност много малко неща разбрах.