Живях за операта

Описание

Той не е просто един от групата възпитаници на Борис Александрович Покровски, обновила българския оперен театър след средата на 50-те години на миналия век. Той е този, който изорава самата бразда Станиславски в него. В нея влизат не само Русенската, отчасти Варненската и с единични прояви Софийската опера, но и средището, в което се градят надеждите, Музикалната академия.
Всъщност било е късмет и за него, и за нас, че дебютът на Стефан Трифонов улучва Русе, града с най-гласовития тогава оперен театър в България. Така се стига до постановки ­ емблема на българския оперен театър от втората половина на ХХ век: “Повест за истинския човек” и “Майстори” , масовките на “Княз Игор” и ненадминатия Кирил Кръстев в “Онегин” и Скарпия на Русенска сцена. И още.
Оглеждайки темелите на българския оперен театър, неговата вековна същинска природа, венчана като че ли до гроб за традиционния психологически обоснован “театър на преживяването”, наемам се без угризения да твърдя, че извършеното от режисьора Стефан Трифонов е не само история. То живее в плът и кръв и в днешните оперни върхове на българина. И се търси, цени и понякога осъзнава поне колкото в неговото време.
Проф. д. изк. Розалия Бикс