Жени. Съдба

За Автора

Михаил Себастиан

Познатият у нас като драматург с прочутата си лирична комедия „Звезда без име” (филмирана през 1965 г. с Марина Влади), МИХАИЛ СЕБАСТИАН (1907 – 1945) дебютира през 1932 г. с малка книга – „Фрагменти от една намерена тетрадка”. След нея през същата година публикува неголемия роман „Жени”, за който самият той твърди, че е „едно четиво за отмора, за ваканция”, което предшества първата му пиеса „Игра на ваканция”. Дори името на главния герой в романа и пиесата е едно и също, Щефан Валериу. Сътворена в типично френски дух (а и действието се развива предимно във Франция), решена като четири отделни новели тази проза е повлияна от стила на автори като Андре Жид, Ален Фурние и Жан Кокто. „За един млад и свободен мъж: светът е само от жени, а жените са само за любов”, това е кредото на Щефан Валериу. Четирите добре композирани новели ни срещат с шест жени, шест различни образа на женската любов. През 1934 г. се появява втората книга, включена в това първо българско издание. „От две хиляди години…” Това е друго, различно четиво. Роман дневник на един евреин от Браила – Румъния от началото на гоненията на евреите в северната ни съседка. Това е автобиографична проза с твърде малко измислени и много реални герои, имена, моменти и събития. Замислен като дневник, макар и без дати, това е документ за едно трагично време в историята на Европа. Размисъл върху еврейската съдба, еврейската история, антисемитизма и ционизма и техните корени, пунктиран от различни житейски ситуации, спомени, срещи, случки, преживени по време на студентските години, а и след това от самия Михаил Себастиан.

Виж още от същия автор