Сю Таунзенд

Сю Таунзънд пише, откакто напуска училище на петнайсетгодишна възраст през 1961 г., но едва когато се присъединява към писателския кръг на Финикс Тиатър в Личестър, където е родена и живее до днес, получава признание за работата си. С първата си пиеса „Уомберанг” Сю Таунзъндпечели стипендията на Теймз Телевижън за професионален писател и на 35 годишна възраст Таунзънд започва много успешната си кариера. Тя продължава да твори за сцената – сред пиесите й са „Великата небесна крава” (1984), „Десет малки пръстчета на ръцете, девет малки пръстчета на краката” (1990), „Седите ли удобно?” и сценичната адаптация към книгата й „Кралицата и аз: пиеса с песни” (1994), поставяна на много места в Австралия. Въпреки това Таунзънд е най-известна с поредицата си за Ейдриън Моул. Първата книга – „Тайният дневник на Ейдриън Моул на 13 и ¾ години”, е публикувана през 1982 г. и е последвана от „Растящите болки на Ейдриън Моул” през 1984 г. Те правят авторката най-продавания писател на осемдесетте години и вдъхновяват Таунзънд да напише по тях сценарии за телевизията. Те са последвани от още няколко заглавия в същата поредица. Най-новото е „Ейдриън Моул и оръжията за масово поразяване” (2004). От книгите си „Пепелищата”, „Стълба в чорапа” и „Кралицата и аз” прави сериали за радиото. През 1991 университетът в Личестър награждава Таунзънд като Почетен магистър на изкуствата. През 2001 г. тя издава „Публичните изповеди на жена на средна възраст на 55 и ¾ години” – колекция от месечни статии, писани за списанието Сейнсбъри в периода от 1991 г. до 2001 г.