Джовани Бокачо

Джовани Бокачо се ражда на 16 юни 1313 година във Флоренция, но се формира като личност и творец през десетгодишния си престой в Неапол. В пищния двор на крал Робер Анжуйски, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Тука Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Към 1340 година по настояване на баща си придобилият самочувствие поет се завръща във Флоренция. Продължава да се занимава с поезия и навлиза в политиката на родния си град. Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели „Декамерон“.