„Всеки живот е представление. Всъщност две представления.
Първото се играе за другите, а второто за самия теб…“
Октавиан Палер
През 2020 г. прочетох за първи път роман от известния румънски писател Октавиан Палер – „Живот на една гара“. Това беше първо представяне на този автор в България, направено от известния преводач от румънски език Огнян Стамболиев. И ето че две години по-късно, в края на 2022 г., излезе втора книга от този писател – „Защитата на Галилей“, отново в превод на Огнян Стамболиев. Само че този път Палер се представя не като талантлив белетрист, а в истинската си творческа същност – блестящ философ, есеист, публицист. В тази насока той е автор на много книги, създали му известност не само в Румъния, но и в чужбина – „ Музей в лабиринта“, „Пътища през паметта“, „Животът като корида“, „Дон Кихот на Изток“, „Сърдечни полемики“ – близо 20 книги с философска тематика, имащи голям успех в Румъния и преведени на много езици.
От многото такива творби на Октавиан Палер (1926 – 2007) Огнян Стамболиев е подбрал есета и така се е получил сборник със заглавие „Защитата на Галилей“. Подборката е направена тематично с идеята да се покажат търсенията и откритията на автора в областта на философията, митологията и историята, от една страна, а от друга в пълна мяра да се разкрие същността на неговата писателска природа.
Понякога ние изразяваме възхищението си от една книга с фразата, че “тя се чете на един дъх“. Но тъкмо така и аз прочетох есетата в книгата „Защитата на Галилей“. Макар че те са в сферата на философията и историята, те не са написани умозрително, академично, терминологично обременено. Палер пише задъхано, страстно, дори емоционално-приповдигнато, използвайки средството на своя любим жанр „есето“. И тъй като и аз съм пристрастен към този вид критическо писане, открих сроден по душа автор.
В подбраните есета Октавиан Палер, чрез силата на есеистично-философския размисъл, страстно се впуска в размисли за фундаментални теми от литературата и гръцката митология. Митът за определени литературни образи според него е затъмнен от традиционни, банални разсъждения, от повтаряни с години съждения, традиционни канонични постулати. И Палер всъщност дава нов поглед, нова емоционална настройка на тези образи. Същността на този му нов дързък поглед е, че той го пренася, „вмества“ в контекста на моралните стойности на нашето време, които са твърде объркани и без градивни ценности. Разсъждавайки върху митологизираните образи той умишлено гради алюзия с нравите на съвременния човек и по този начин обогатява асоциативно останалите положителни кълнове в неговата природа. В най-голяма степен той се явява своеобразен адвокат на тези образи от литературата и историята. Ненапразно всяко негово есе започва като защитна адвокатска пледоария с обръщението „Дами и господа“ и след това следва изложението. Такъв патос на преоткриване на литературни герой има в есетата му, посветени на Дон Жуан, Дон Кихот, Едип, на философите Платон, Шопенхауер, Сократ и други велики личности. При други опуси изложението е като своеобразна реч на анализирания образ: “Реч на Сократ, след като беше осъден“, “Реч на Джордано Бруно пред съда на Инквизицѝята“. Въобще в неговите есета има голяма доза театрална поза на персонажите: те сякаш играят пред света, пред историята. Задъхаността, така присъща за стила на разсъжденията му, и патосът на философските заключения го прави той да вплита в есеистичния си разказ богата палитра от много известни личности на изкуството и митологията. Те се врязват, „щъкат“ в големия му изобразяван свят на литературата и историята.
Централно есе обаче на книгата е за астронома Галилео Галилей, озаглавено „Защитата на Галилей“ (написано през 1978г.). То е и първото в сборника и така се явява програмно за философската насоченост на размисли на автора. То получава и награда на Румънската академия и е най-превежданото произведение на философа. С това есе, или можем да го определим и като студия, Октавиан Палер недвусмислено казва, че истината за едно деяние в живота няма категорично нравствено заключение като присъда. Истината е релативно понятие, тя не е нито математическа формула, нито свещен канон. Всяко време си има свое определение за истината, за едно явление или една личност. Чрез отлично измисления като форма диалог между Писателя и Галилей се разнищва един продължил векове спор „страхливец“ или „герой“ е този персонаж. Нека припомним, че и големият немски драматург Бертолт Брехт написа специална пиеса върху тази тема. В този диалог победител излиза Галилей, който се обявява срещу безразсъдната смелост, срещу патетичната героика. Той приема компромиса в името на живота, в името на амбицията жив да продължи делото си, а не мъртъв, но с ореола на герой. По този начин Палер провокира размислите върху такива понятия като свобода, бунтарство“ компромис, които днес са особено актуални. Именно в същия тон на полемичност са и споменатите други есета върху други личности и литературни герои. Полемиката идва от това, че той разрушава остарели и закостенели митове за герои и ги надарява с нов блясък, с нови послания и умишлено търсени провокативни тези за тях.
Октавиан Палер е известен в родината си и със страстното си увлечение по античната гръцка митология. Това при него не е само „хоби“ или увлечение: то е знания, информация, ерудиция. Голяма част от есетата са посветени на тази тема. И в тази материя авторът е развълнуван и провокативен тълкувател на герои и сюжети. И тук той съизмерва, прави алюзии с нашата действителност. Той буквално демитологилизира известни герои, за да им придаде земна чувствителност, деятелност – съчетание у тях на обикновени, човешки измерения на „добро и зло“ в тяхната душевност. В този дух са есетата му за личността на античния герой Парис, за мита около Нарцис (едно много оригинално изследване за самоубийството като деяние!), коментарът му за Троянската война, разказва ни за един свой сън – среща с Пилат Понтийски, говори за Платон с мисълта за… Федерико Гарсия Лорка. Въобще той използва есето, но при него то придобива различен оттенък, различна емоционална и интелектуална натовареност. Формата му получава различна тоналност според интерпретирания автор или тема.
Палер плува спокойно във водите на литературната история и историята въобще, в историята на гръцката митология. В много от есетата той буквално от тези истории гради портрета на цял един народ, нация, вниква в техните критични исторически времена. Той изгражда драматичния миг на един свят. Изкушавам се да цитирам само един епизод от размислите на Октавиан Палер, който макар и малко ще даде представа за неговия стил на излагане на тезите му: „… Нито един друг философ не е толкова близък до романтиците като Хераклит с неговото „панта рей“ (всичко тече!), и нито е обяснил така точно извора на романтичната тъга и безпокойство. Идеята, че всичко „тече и отминава“, както не можеш да прекосиш два пъти една и съща река, защото във всеки миг тя става „друга“, за романтиците е нещо като злото в света“. Да не забравяме и Диоген. По някакъв начин всички романтици са минали през бъчвата му. Затова не се учудвам, че започнах да анализирам Античността. Стори ми се символичен фактът, че Одисей е издълбал сватбеното си легло в едно маслинено дърво.“ Именно такава менлива, философски-метафорична, асоциативно богата и най-вече емоционално образна е речта на Палер в неговите така интересни и провокативни философски опуси.
Преводачът Огнян Стамболиев е написал и задълбочен предговор към книгата „Защитата на Галилей“. В него цитира мнение на редакторката на Палер от букурещкото издателство „Полиром“ г-жа Джорджета Димисиану: “Чрез митологията Октавиан Палер изследваше и самия себе си. А той бе сложна, богата личност. При това зает със собственото си екзистенциално приключение… Той казваше: “Когато търсим митовете, които могат да ни обсебят, ние всъщност търсим себе си.“
Срещата ми с философа и есеиста Октавиан Палер в книгата му „Защитата на Галилей“, в отличния превод на Огнян Стамболиев, е една от впечатляващите ми литературни срещи през последните години. Неговите есета те карат да ги препрочиташ и отново да вникваш и разсъждаваш върху големи теми и образи на световната литература. Той е един блестящ техен адвокат.
Крум Гергицов