ЛЯТО – ЕСЕН 8

– Да не се връщам с пушката!

Не съм го виждал друг път на пазара, явно и той не ме познава, инак досега да се е напикал.

– Искам три сладки пъпеша.

Спрял съм джипа до тротоара с включен двигател, Вероника съм я настанил на кормилото да държи скоростите на втора и щом седна вътре, да даде пълна газ.

– Разбра ли ме? Три сладки пъпеша.

Мърльото зад сергията взема един пъпеш, стиска го с две ръце, вдига го към ухото си, като че е часовник, да чуе дали цъка, и клати глава – сладък пъпеш! Личи му, че не ме познава, а стринка се обади сутринта, че ще се отбият надвечер у нас. Ама чичо не си ли знае програмата да ме предупреди по-рано, той и за мен е изготвил програма, но не съм луд да обяснявам, че съм зает, от четири месеца я моля да доведе чичо у нас.

– Да са сладки – казвам трети път. – Щото, ако не са сладки, трябва да се връщам тук с пушката.

Мърльото рови в купчината, маха горните, измъква един от втория ред, замисля се за секунда, оставя го настрани и вади два изпод сергията и аз се подсмихвам наум, знаех си, че има нещо скрито за приятели. Хиляди пъти съм обикалял пазарите да наблюдавам продавачите на пъпеши, за да им хвана цаката как ги познават, и скоро ще стана експерт – едни са жълти, пипонести, гладки, други – с изпъкнали по кората резени, очертани от зелени линии. Има и без линии, има кръгли като топки, има едни сивкави, грапави. От някои се носи аромат на градина, други миришат на мухъл, абе какви ли ги няма и аз все ги душа, стискам, претеглям ги на ръка. Галя ги, драскам с нокът, опитвам се да изчовъркам дупчица – да надникна през нея. Близвам кората, залепям ухо да чуя цъка ли нещо вътре, което да ми подскаже, а мечтата ми е с един поглед да познавам кои от цялата камара са зрели и сладки, кои са ги оставили за будалите. И все като ги разрежем вкъщи, се оказват блудкави и зелени. Отхапваш и веднага плюеш, а Вероника, дето се мотае из стаите от две години, знае само да се киска – пак тиква си донесъл!

И аз продължавам да обикалям пазарите, на три пъпеша все ще улуча един зрял. Когато чакам чичо обаче, не рискувам, предупреждавам продавачите, че ако не ми дадат сладки пъпеши, ще трещи канонада, и получавам най-добрите, а днес вече закъснявам.

Мърльото най-после се престрашава и ми подава и двата:

– Този е от най-сладките.

– Добре. Тегли ги. И да не се връщам с пушката, нали?

Скачам в джипа и викам на Вероника да натиска газта към вилата, там да се намъква във ферарито си и да кара към къщи, ама със сто и шейсет, нали затова съм и купил ферари. Да нарязва пъпешите и да ги пъха във фризера, че чичо не ги яде топли и блудкави. При вилата я изхвърлям от джипа, намествам се зад кормилото и след пет минути пристигам на обекта. Давам инструкции на момчетата, а те са печени, разбират от половин дума и на Пикльото няма да му мине през ума друг път да отказва. А довечера стринка ще смуче пъпеша, ще ахка как точно такива е яла в младостта си, когато Татето е бил пазач на бостани, ха-ха! И чичо ще се усмихва добродушно, той е такъв човек, добродушен. Съветникът му преди години предложи да изтрият тази част от биографията му, но той не се съгласи, нека се знае откъде е тръгнал, така ще имат по-голям респект. Като изяде и втория пъпеш стринка и премлясне – какви пъпеши имаше едно време!, – на Бильо Оченцата сме му клъцнали вратлето, но смартфонът звъни, не спира.

Точно сега ли намери Вероника да ме занимава с тоалетите си, още сутринта я инструктирах да навлича първото, което извади от гардероба си колкото двустаен апартамент, чичо не обръща внимание на парцали, ама тя – не! Излиза ли се на глава с жена? Включвам за секунда смартфона да изпреваря въпроса й диамантите ли да си сложи, или перлите – още не съм свършил работата!, но тя крещи по-истерично и от мене: Пъпешите не са сладки! Ето сега на онзи хитрец му се стъжни светът! Казвам на помощника да поеме командването и залягам върху педала на газта. Джипът фучи и другите коли се крият в миша дупка само като чуят моторът да реве, но до пазара и при съвсем чист път има десетина минути, затова щом набивам спирачките, грабвам помпата и ритам сергията:

– Аз казах ли ти да ми дадеш три сладки пъпеша? Ама сладки!

Мърльото ме гледа опулен и не помръдва, а трябва да търси пъпеши, заслужава наистина да му гръмна ушите.

– И казах ли ти, че ако не са сладки, ще дойда с пушката? Опирам дулото в носа му и го натискам да вдигне глава, да не би да е човек на Бильо Оченцата? Не, Бильо няма да вземе чак такава отрепка, този всеки момент ще се напикае наистина, на мене обаче не ми трябват мокрите му гащи, а три сладки пъпеша.

– Вади пъпешите и внимавай! Пушката ги познава по миризмата и ако не са сладки, сама гърми.

Мърльото се опитва да каже нещо, от устата му обаче излиза само мучене, а до началото на акцията остава четвърт час. Този тъпак ще ме накара да стрелям в сергията и да я направя на компот, но за негов късмет се обажда жена му – тя щяла да ги избере. Те били производители и ги познавала по-добре, сама ги е садила, сама ги е поливала, сама ги е събирала, сама ги е пренасяла дотук, те са производители… а аз й махам да млъкне. Жените никога не знаят кога да кажат нещо, кога да си налягат парцалите, но и от тях понякога има полза. Ако не беше любовницата на Бильо Оченцата да ми донесе две пликчета от тайната му доставка, щях ли да се надявам да убедя тази вечер чичо да не му вярва?

– Давай ги!

Булката на производителя вдига бързо два и ми ги пъха под носа, ето това са сладки пъпеши, да не гледам, че нямат вид, и единият наистина прилича на топка за ръгби, а другият е със зелени лишеи от едната страна. Никога не бих ги помислил за зрели и сладки, но вече трябваше да съм на позиция – защо не се научих да избирам пъпеши! – и хайде обратно в джипа. Давам знак на момчетата да влизаме, Пикльото повече няма да се прави на голям, когато при него дойдат двама от нашите, и вече съм готов да препусна към дома да погледна във фризера, но смартфонът отново звъни, какво, Вероника?, знаех си аз! А чичо ще пристигне всеки момент. Дали да не се оправдая с мърльото, измамник като всички търговци, а и с честно лице, всички търговци имат честни лица и са измамници, но такива на чичо не минават. Като бях малък, толкова време ме учи как да познавам пъпешите, и преди години се изсилих, че съм станал експерт, оттогава всеки път го посрещам вкъщи с най-сладките пъпеши и се хваля, че сам съм ги избрал. И чичо клати глава – ще напреднеш, момче. А сега ще реши, че другият му племенник е по-способен, винаги му поднася най-сладките пъпеши и май е време да го направи помощник. И Бильо Оченцата повече няма да ме прегръща – братовчед, така, братовчед, онака, а ще ми звъни през половин час – докладвай!, ама не, тези честни измамници няма да ме мамят повече!

Връхлитам с джипа върху сергията, скачам на тротоара и с първия изстрел просвам мърльото, преди да се е напикал. Иззад купчината с пъпеши на земята се показва жена му и ха да викне, че е производителка, но бързо глътва втория куршум – аз предупредих ли ви, че ще се върна с пушката! Грабвам първите три, които ми попадат пред очите, и успявам да се прибера, преди охраната на чичо да е оградила къщата, а краката ми треперят, какво ще стане, като сложа на масата зелените пъпеши? Още не знам, че съм избрал трите най-сладки пъпеша на света, че чичо ще дъвче парче след парче, ще клати глава, ще вдига изненадан вежди, ще поглежда стринка и пак ще клати глава – виж го ти Енчо Кляпата, станал е професор по пъпешознание. А стринка ще си облизва пръстите и ще премлясва, не е яла толкова сладки пъпеши и от бостаните на Татето и разбира се, че ще вземе Енчо за помощник, Бильо никога не ги е посрещал с толкова сладки пъпеши. После цяла нощ ще се въртя в леглото и Вероника ще мърмори да мирясам, работата е опечена, но и през ум няма да й мине, че не ме хваща сън от радост, защото накрая съм открил начина да познавам пъпешите.

На утре ден ще отида на пазара при сергията с дините, ще застрелям продавача и ще взема три дини. На обед Вероникаь ще плюе семки върху вестник, ще си тъпче отново и отново устата със сладки триъгълници, пак ще плюе семки и ще се чуди как така изведнъж съм станал познавач и на пъпеши, и на дини, а аз само ще подмятам, че още нищо не е видяла. На следващия ден ще отида на пазара при краставиците, ще тегля куршума на продавача зад сергията и ще грабна една щайга, Вероника ще бърка таратор в кастрона и ще цъка – ц-ц-ц! Оттогава ще смайвам приятели и колеги, чичо и стринка и дори онзи скапан братовчед Бильо Оченцата с майсторлъка си да избирам праскови, нектарини, сливи, ябълки, круши, марули, чесън, боб, всичко, което може да се види на пазара. Само да не свършват патроните.

Из „КРЪГОВРАТ“ от Емил Кръстев