ЛЯТО – ЕСЕН 10

Какво знаят те за бизнеса и големите игри? Бизнесът движи света и ако някой си въобразява, че политиците правят законите, значи е по-голям глупак и от тези глупаци в таратайките, дето са се наредили от единия светофар до другия и ще дремят зад волана петнайсет минути, докато им дойде ред да светне зелено и пред тяхното стъкло. Ако за тях петнайсет минути са закъснение за работа заради задръстеното движение – сега със задръстеното  движение  можеш  да извиниш и закъснението за собственото ти погребение, – ти за петнайсет минути ще спечелиш търг. Ще уредиш свой човек за посланик, ще уговориш концесия, ще пошушнеш две думи и банката на онзи педераст ще фалира, и още толкова неща, все важни за държавата, защото държавата е бизнесът, не са политиците, не бъдете наивни. Е, как тогава да чакаш петдесет трошки пред теб да из- пълзят до кръстовището, разбира се, че ще дадеш газ по лентата за насрещно движение и ще застанеш най-отпред, и другите шофьори няма да си правят дори труда да те изпсуват. Те отдавна са разбрали, че в такива коли пътуват важни за бизнеса, политиката и държавата личности. Животът е динамика и щяхме още да бъдем заспал Ориент, ако продължавахме да киснем на опашката пред светофара, докато другите през това време печелят търг, назначават посланик, уговарят концесия, фалират банка, но ние вече не сме Ориент.

Но какво излиза, издухал си колите по лентата за насрещно движение до левия тротоар и пред очите ти танцува  резултатът  от спестените  пет минути, настроението ти се е вдигнало като на сватба и предчувстваш радостта от следващата крачка по-далече от Ориента, а се блъскаш в светеща стена. Сградите отстрани залитат напред, спирачките къркорят, а ти скърцаш със зъби по-силно и от тях, защото само идиот може да сложи светофар на пътя ти точно когато бързаш толкова – а ти винаги бързаш. Отгоре на всичко идиотът да го включи на червено! Натискаш педала докрай, моторът реве, ще се разлети на парчета, левият ти крак трепери върху съединителя, леко движение нагоре, и ще прелетиш през кръстовището, майната му на светофара!, но това време мина. Сега си пиеш питието с други политици – а всъщност въртиш бизнеса – и не върви да минаваш на червено. Ти правиш законите, ти трябва да ги спазваш – иска им се да креснат онези с трошките зад теб, но продължават да дремят на воланите и нямат желание дори да те изпсуват, защото са разбрали, че псувните не само че не променят нищо, а и дори не им олеква вече от тях. Добре де, от теб да мине, ще им спазваш законите, щото току-виж те изтипосали във вестник или те показали по телевизията как пресичаш на червено, сега всеки може да си купи журналист. А преди само като си помислеха в някоя редакция да споменат за теб, се напикаваха. Но повече не върви, значи сега е моментът да покажеш, че си стигнал до тук не само с мускули, глава се иска да фучиш с такава кола по платното за насрещно движение, мисли!, мисли!

Да премахна светофарите? Лесно е, но шофьорите са нахална пасмина, ще се пъхат пред мен и ще губя повече време да им набивам в главите, като ме видят отдалече, да гасят двигателите. Да сложа полицаи на кръстовищата и те да ми дават път първо на мен? Не, дори аз няма да намеря толкова полицаи. Да наглася светофарите по пътя ми да светват зелено, щом ги наближа? Хм… Дали пък да не се наредя отзад? Ако и аз изчакам, ако и другите като мен изчакат, ако всички изчакваме, дали чакането на светофара няма да се намали на две минути? На една минута? Дали няма изобщо да престанем да чакаме и Ориентът да остане далече зад ауспусите… Но подобни глупости не ме  размекват и ако не беше така, сега и аз щях да дремя на волана в редицата от таратайки, освен това вече го измислих. Слагам светофар в купето така, отдясно, да ми е под око, монтирам и копче зад лостчето за мигачите и като наближа кръстовището, щрак! – в колата светва зелено. Давам газ и летя след моите петнайсет минути към търга, към посланика, към концесията, към банката – минавам на зелено, ей! Спазвам закона! Това е демократичната държава. На демоса. На народа. Защото тъкмо този народ от мухльовци в таратайки и журналистчета с фотоапарати и камери направи държава, в която спазваме законите дори ние, дето ги измисляме тези закони на нас да ни вършат работа, и тук никога повече няма да се върне онзи Ориент. Поне докато ние фучим по лентата за насрещно движение.