… завесата се вдига бавно. На насрещната стена отляво е закачена картина два на три метра. Планински върхове или копи сено. От дясната страна се вижда кула за скокове във вода. Пред нея е поставен диван, върху него лежи Ники. От ляво влиза Джидо. На главата си е сложил кривната до ухото барета на художник от деветнайсети век, в ръката си държи дълго руло.

ДЖИДО. Брат, ставай. След половин час откриваме изложбата.

НИКИ. Никой няма да дойде.

Джидо развива рулото и закача платното на стената до кулата. Вижда се неговият портрет, рисуван от леля му.

ДЖИДО. Ще сложа цена на портрета.

НИКИ (надига се , но остава седнал на дивана). Нали ти беше емблема.

ДЖИДО. Няма да го продавам. Ще го заменям.

От ляво влиза Банкерът.

БАНКЕР. Чух, че се продава портретът на господин Миланов.

ДЖИДО. С условие.

БАНКЕР. Готов съм да предложа висока цена.

ДЖИДО. Условието е да я върнете.

БАНКЕР. В смисъл?

ДЖИДО. Плащате за определен срок. После носите картината обратно.

БАНКЕР. Ще ми възстановите ли разхода?

ДЖИДО. Да сте видели хазяин да върне наема на наемателя, като му изтече договорът?

БАНКЕР. Какъв е наемът за наемател с фиксирани финансови потоци?

ДЖИДО. Зависи колко потока ще предложите.

БАНКЕР. Отивам да проверя лимита.

Банкерът излиза бързо наляво.

НИКИ. Този се измъкна.

ДЖИДО. Ще се върне.

От дясно влиза директор Цонев с федора на главата, размахва дебел тубус.

ЦОНЕВ. Тук ли се продава картината на госпожа Милева?

ДЖИДО. Заменя се.

ЦОНЕВ (смъква периферията на федората си напред). За какъв срок?

ДЖИДО. Колко предлагате?

Директор Цонев сваля шапката от главата си я подава на Джидо.

ЦОНЕВ. Ето.

ДЖИДО. Какво е това?

ЦОНЕВ. Детективска федора.

Джидо сваля баретата си, вижда се, че си е обръснал главата.

ДЖИДО. Тази барета е от Музея на импресионистите.

ЦОНЕВ. Федората ми е от еквадорска панама.

ДЖИДО. Я се разкарай!

ЦОНЕВ. Хенд мейд. Струва колкото малолитражка.

ДЖИДО. Казах ли ти да се разкараш!

ЦОНЕВ Може и колкото за лимузина да й вземете. Не е никакъв секънд хенд. Погледнете. (Навива шапката на руло и я пъха в тубуса.)

ДЖИДО. Да ти видя гърба.

ЦОНЕВ (вади шапката от тубуса и си я слага на главата). Дирекцията има и други възможности.

ДЖИДО. Казвай, че всеки момент започва търгът.

ЦОНЕВ. Ще се върна след секунди. Задръжте.

Цонев излиза бързо надясно. От ляво се втурва сержантът с бермудите.

СЕРЖАНТ. Изпраща ме господин колекционерът.

ДЖИДО. Кой е този колекционер?

НИКИ. Важна клечка.

СЕРЖАНТ. Господин… колекционерът нареди да ви предам, че прави предложение за замяна.

ДЖИДО. Слушам.

СЕРЖАНТ. За картината на госпожа Милева ще свали гривната на господин Ники.

НИКИ (изправя се бързо). Най-после!

ДЖИДО. Твоят колекционер подиграва ли се?

НИКИ. Това е най-добрата оферта!

ДЖИДО. За гривната мога да отстъпя картината най-много за седмица.

СЕРЖАНТ. Отивам да докладвам.

Сержантът изтичва надясно.

НИКИ. Ти какъв приятел си?

ДЖИДО. Пръв.

НИКИ. И ще ме оставиш тук затворен?

ДЖИДО. Нали виждаш, че при мен всичко е временно. Ще им взема парите да заминем.

НИКИ. Затова ли си обръсна главата?

ДЖИДО.  Брат, фасадата ми не беше подходяща за случая. Имиджът е много важен в търговията.

Джидо си слага баретата и я наглася към ухото. От дясно влиза Роси, води под ръка митично същество с глава на риба и тяло на лъв, което върви изправено на задните си крака. Отиват при картината и Роси я гледа през юмрук.

РОСИ. Оригинал ли е?

ДЖИДО (притичва при нея). Сто процента.

РОСИ. Виждала съм и по-добри.

ДЖИДО. Къде?

РОСИ. В Лувъра.

ДЖИДО. Е, в Лувъра…

РОСИ. Ще я взема за личната си колекция.

ДЖИДО. За колко време?

РОСИ. Сто години.

ДЖИДО. За сто години не може.

РОСИ. На мен не ми се казва не може.

ДЖИДО. За сто години цената скача сто пъти.

РОСИ (към Ники). Ники, обясни на господина, че който не ми сътрудничи, не получава втори ключ.

НИКИ. Така е.

ДЖИДО. Какъв ключ?

НИКИ. Фойерверк.

ДЖИДО. Тази картина ми е емблемата. Не е за карнавал.

РОСИ (притиска се към рибата-лъв). Това е посланикът на най-преуспяващата страна в света. Там подкрепят изкуството. (На посланика.) Нали, Ваше превъзходителство? Елате да уговорим подробностите.

Посланикът отваря и затваря уста като риба на сухо. Роси излиза с него наляво.

НИКИ. Ти се уреди.

ДЖИДО. Ами! Сингапурците са стиснати.

НИКИ. Чу я, на нея не й се отказва.

ДЖИДО. На Сентоса такива не минават.

От ляво влиза запъхтян Банкера.

БАНКЕР. Три потока! За седем години.

ДЖИДО (към Ники). Казах ти, че ще се върне. (Към Банкера.) Само три?

БАНКЕР. Като бонус от дрона няма да изстрелват стрелички.

НИКИ. По-добре от нищо.

ДЖИДО. Не се приема.

БАНКЕР. Отивам да се обадя

Банкерът излиза наляво. От дясно влиза Командирът на военновъздушните сили.

КОМАНДИР. Кой тук саботира сигурността на родното небе?

НИКИ. Не съм аз.

ДЖИДО. За пръв път чувам.

КОМАНДИР. Не си правете илюзии, че ще оставите родното небе незащитено.

ДЖИДО. Аз отказах офертата.

НИКИ. Аз вече свикнах с дрона.

Отдясно влиза Адмиралът.

АДМИРАЛ. Значи тук е разположен нелегалният команден пункт!

ДЖИДО. Тук е изложбата на леля ми. (Сочи портрета на стената.) Може да ви заемем този шедьовър. За петдесет години.

КОМАНДИР. Вие с каква акция сте натоварен, колега?

АДМИРАЛ.  Получих заповед да охранявам художник на погребални покани от национално значение. Имало опасност от офанзива по левия фланг. (Сочи картината на Джидо.) Ето, прикрили са се с камуфлажно покритие.

ДЖИДО. Това е произведение на изкуството!

АДМИРАЛ. И са изпратили от мое име заповед да се изтегли флотът.

НИКИ. Аз нямам нищо общо. Аз съм продавач в галерия.

КОМАНДИР (на Адмирала). И вас ли са искали да измамят?

АДМИРАЛ. Кокошкари! Командировах канонерка в Перловската река. Ей там, зад черквата.

КОМАНДИР. Значи сте завършили военноморската база в езерото Дружба?

АДМИРАЛ. Още вчера.

КОМАНДИР. Трябвало е да изпратите крайцер.

АДМИРАЛ. От Генералния щаб разрешиха, но още не е асфалтирана магистралата до Ахтополския залив за доставяне на оборудването. От резерва на Трети южночерноморски флот. Но пренесохме с два хеликоптера канонерката. Снабдена е с три ракети с тактически ядрен заряд.

КОМАНДИР. Командирът на батареята сигурен кадър ли е?

АДМИРАЛ. Абсолютно. Поверил съм я на сина ми.

КОМАНДИР. Какъв чин има?

АДМИРАЛ. Капитан.

КОМАНДИР. Нисък чин.

АДМИРАЛ. Сега ще се обадя да го произведат майор.

КОМАНДИР. Нека бъде подполковник. Ситуацията е напрегната.

АДМИРАЛ. Майка му е строга. Не ми позволява да го повишавам повече от веднъж на тримесечие.

КОМАНДИР. В тези минути се решава съдбата на нацията.

АДМИРАЛ. Заради нацията ще го направя полковник.

От ляво влиза Колекционерът.

КОЛЕКЦИОНЕР (на Джидо). За картината искате седмична отпуска, така ли?

ДЖИДО. Правилно са ви докладвали.

КОЛЕКЦИОНЕР. И да свалим гривната?

НИКИ. Веднага!

ДЖИДО. За вас ще направя отстъпка. Давам ви я за две седмици.

КОЛЕКЦИОНЕР. За мен ще направите специална отстъпка. В Службата не преговаряме за по-малко от месец.

НИКИ (на Джидо). Страхотна оферта!

ДЖИДО. Двайсет дни и да се разделим колегиално. Погледнете колко души чакат.

КОЛЕКЦИОНЕР. Тогава я конфискувам.

НИКИ. Този не се шегува.

КОМАНДИР (на Колекционера). Ей, цивилното лице! Влизате в нелегален военен обект без разрешение.

КОЛЕКЦИОНЕР. Аз не искам разрешения. Аз давам разрешения.

От дясно изскача Цонев с федора на главата. Размахва в ръце други две.

ЦОНЕВ. И аз давам!

КОМАНДИР. Покажете пропуските си. Иначе ще заповядам стрелба.

Големия шеф и Боко влизат от ляво.

ГОЛЯМ ШЕФ. Тук ли се обсъжда прочутият медиен проект с ограничен срок?

ДЖИДО (гледа го пренебрежително). Имате ли възможност за инвестиции?

ГОЛЯМ ШЕФ. Имам различни възможности. (Сочи с патерицата Боко.) Колегата току-що ме осветли, че предлагате картината под наем за десет дни.

ДЖИДО. Не дни. Десет години.

НИКИ. И сваляте гривната.

ГОЛЯМ ШЕФ (към Боко). Колко дни има в десет години?

БОКО (вади от джоба си калкулатор, натиска клавишите). Много са.

ГОЛЯМ ШЕФ. Повикай хора да вземат плаката. После ще уточним срока.

БОКО. Тичам.

ГОЛЯМ ШЕФ. По-бързо, че ме чакат за лов на глигани.

НИКИ. Първо гривната!

Боко изтичва наляво. От там влиза Роси и той се блъсва в нея, едва не я събаря на земята.

РОСИ. Простак! (Към Джидо.) Опаковайте сувенира.

ДЖИДО. За какъв срок?

РОСИ. Вечно.

ДЖИДО. Рибата се бръкна толкова дълбоко?!

РОСИ. Сингапурците са стиснати. Плащат я от Лувъра.

ДЖИДО. И в Лувъра нямат толкова пари.

РОСИ. Намериха спонсор.

ДЖИДО. Златният резерв на Франция?

РОСИ. От компютърния бранш.

ГОЛЯМ ШЕФ. Госпожо, компютрите вече не са на мода. Сега се търсят погребални покани.

 От ляво нахълтва Боко.

БОКО. Момчетата пристигнаха. Да свалят ли картината?

ГОЛЯМ ШЕФ. Да изчакат една минута.

Боко излиза надясно, като прави знаци на някого зад кулисите.

ДЖИДО. Какъв наем предлагате?

ГОЛЯМ ШЕФ. Изгоден.

ДЖИДО. За мен ли?

ГОЛЯМ ШЕФ. За акционерното дружество.

ДЖИДО. За какъв срок?

ГОЛЯМ ШЕФ. Два дни.

ДЖИДО. Защо ви е този шедьовър само за двата дни?

ГОЛЯМ ШЕФ. Да има време Ники да завърши проекта.

От джоба на Адмирала се чува музика. Той изважда смартфон и слуша какво му говорят.

АДМИРАЛ. Ракетите са насочени. Ако не напуснете веднага, започват да ги изстрелват.

ДЖИДО (изтичва пред картината и застава с гръб към нея с разтворени ръце). Портретът ми е емблема!

КОЛЕКЦИОНЕР (на Командира и Адмирала). Аз ще изпратя сапьори да взривят галерията, преди да се вредите за награда.

ДЖИДО. Неее!

ЦОНЕВ. Аз пък ще докладвам, че армията изземва прерогативите на Службите.

От ляво влиза Банкера.

БАНКЕР. Убедих управителния съвет да махнат дрона. Но членовете искат картината за трийсет години.

ДЖИДО (сваля баретата и я размахва, прави знаци с двете ръце да се съберат към него). Елате да обсъдим, господа. Сигурен съм, че ще се споразумеем.

Всички застават пред портрета, ръкомахат, надвикват се. Отдясно влиза Толя Андреа. Облечена е с горнището на анцуга и дънки с изрязани дупки от вътрешната страна на бедрата от коленете до чатала, боса. На врата си е сложила гердан от нанизани зелени игли за шевна машина.

ТОЛЯ АНДРЕА. Ола, кариньо! Ще стане напечено.

НИКИ (прегръща я). Джидо знае как да подреди хаоса. (Дръпва се стреснат, убол се е на игла от гердана.) Това какво е?

ТОЛЯ АНДРЕА. Зелени лъчи.

НИКИ. От къде ги взе?

ТОЛЯ АНДРЕА. Цял месец гледах слънцето от покрива на хотела в Хавана.

НИКИ. Нали се виждат само веднъж в живота?

ТОЛЯ АНДРЕА. Изключение от правилото.

НИКИ. Колко събра?

ТОЛЯ АНДРЕА. Двайсетина.

НИКИ. Защо ти е толкова много щастие?

ТОЛЯ АНДРЕА. Носят и късмет. Точно това ни трябва сега. Джидо е загазил.

Ники отново я прегръща, като внимава да не се набоде на иглите. Толя Андреа слага ръце на раменете му, с лакти го спира да не я притисне към себе си.

ТОЛЯ АНДРЕА. Това не е оригиналът на леля му.

НИКИ. Че как?

ТОЛЯ АНДРЕА. Уплашил се, че от настоятелството може да се отметнат, и се свързал с Големия шеф. Поискал му фантастична цена срещу връщане след сто и петдесет години. И той се съгласил.

НИКИ. Защо е дошъл, като я е купил?

ТОЛЯ АНДРЕА. Иска да легализира разхода.

Ники се опитва да избута Толя Андреа на дивана. Тя продължава да го стиска за раменете, с лакти на гърдите му.

НИКИ. Отново забогатя продавачът на хардуер. (Сяда на дивана, държи я за дланите и я гледа умоляващо.)

ТОЛЯ АНДРЕА. Още не е. Помислил и се нарекъл глупак, че се е съгласил Големия шеф да му я върне чак след век и половина. И решил да послуша съвета ти.

НИКИ. Аз съм го посъветвал нещо ли?

ТОЛЯ АНДРЕА. Да продаде портрета на себе си.

НИКИ. Да какво?

ТОЛЯ АНДРЕА. Предложил си сто хиляди.

НИКИ. Че откъде има сто хиляди?

ТОЛЯ АНДРЕА. Дал си ги на заем. Обаче станал алчен. Не му стигнали  парите, които получил, ами решил да отвлече новия собственик на картината и да иска за него откуп.

НИКИ. Кой е новият собственик?

ТОЛЯ АНДРЕА. Той бе. Прибрал си откупа, но се сетил, че отвлеченият е видял лицето му при размяната.

НИКИ. Кого е видял?

ТОЛЯ АНДРЕА. Него.

НИКИ. Кой е той?

ТОЛЯ АНДРЕА. Себе си, как не разбираш!

НИКИ. Затова ли си е обръснал главата?

ТОЛЯ АНДРЕА. Опитва се да пробута фалшификата и да замине, преди да го е надушила полицията. Но пасторът бил категоричен, настоятелството не искало да сключи сделка с контрагент с половин остригана глава.

НИКИ. Джидо не е вчерашен, ще се оправи.

Дръпва Толя Андреа и тя сяда до него. Пъха ръце под анцуга й, тя ги изважда и затиска дланите му върху бед­рата си.

ТОЛЯ АНДРЕА. Изчакай да отидем на Карибите.

НИКИ. В Париж.

ТОЛЯ АНДРЕА. Ти наистина ли слушаш Болерото на Равел?

НИКИ. Защо не?

ТОЛЯ АНДРЕА. И френския поет.

НИКИ. Не съм точно тих луд.

ТОЛЯ АНДРЕА. Ама си говориш с бюста.

НИКИ. Рядко.

ТОЛЯ АНДРЕА. И произвеждаш неопостимпресионизми.

НИКИ. Измишльотини на Джидо.

ТОЛЯ АНДРЕА. Трудно ще успееш в Монмартър.

НИКИ. Времето ще покаже. Да тръгваме.

ТОЛЯ АНДРЕА. Да се помъкна с теб, а ти да ми се лепнеш за полата. Една крачка да не направя сама.

НИКИ. Докато рисувам, ти ще обикаляш кафенетата.

ТОЛЯ АНДРЕА. Предпочитам отворена връзка. А ти ми изглеждаш ревнив.

НИКИ. Не ми харесват отворените връзки…

ТОЛЯ АНДРЕА. Знаех си, че си ревнив. Но Джидо може да е прав. Ще подпишем споразумението. (Притиска се към Ники.) Да действаме. Промъкваме се до стената и сваляме копието. Носим го на настоятелите и те парафират сделката.

НИКИ. Дори вярващите няма да  повярват, че струва нещо. (Пъха ръка в дупката на дънките на лявото й бедро, мушва глава под тениската й.)

ТОЛЯ АНДРЕА. Тогава ще го продадем на Нейно превъзходителство. (Измъква главата на Ники изпод тениската си.) Да го занесе в Лувъра.

НИКИ (продължава да гали бедрото й). Напипвам палмата. Искам да се кача на нея да й събера орехите. (Толя Андрея стиска бедра и издърпва ръката му.)

ТОЛЯ АНДРЕА. Не се разсейвай.

НИКИ. Нейно превъзходителство може да отнесе портрета само на небето с лимузина от времето на бомбардировките. (Гледа към групата пред портрета и се сепва.) Чакай, и от Роси ли не могат да се отърват?

ТОЛЯ АНДРЕА. Това не е посланичката. Изпратили са восъчната й фигура.

НИКИ. Кои?

ТОЛЯ АНДРЕА. От Лувъра.

НИКИ (минава зад дивана и хваща гърдите на Толя Андреа. Шепне в ухото й). В Лувъра има ли восъчни фигури?

ТОЛЯ АНДРЕА. Ще има. Ти отивай да омайваш купувачите, аз ще смъкна картината.

НИКИ. Джидо обеща поръчка за хиляда покани.

ТОЛЯ АНДРЕА (става, заобикаля дивана и го прегръща през врата). От три дни той сам прави покани.

НИКИ (опитва се да откопчае горното копче на дънките й). За какво са му?

ТОЛЯ АНДРЕА. Пласира ги на половин цена.

НИКИ. Мръсник!

ТОЛЯ АНДРЕА (откача една зелена игла от гердана и му я подава). За късмет.

НИКИ. Не беше ли за щастие?

ТОЛЯ АНДРЕА. То е същото. Тръгвай. Ола, кариньо!

НИКИ (откопчава най-после копчето на дънките й). След секунда.

ТОЛЯ АНДРЕА. Ама само една. (Започва да събува дънките си.)

Завесата се спуска…

От книгата „КАРИБСКИ ПЛАЖОВЕ“ на Емил Кръстев