Извинете! Аз съм англичанин!

Искам да съм куче

Или поне коте. В краен случай заек, хамстер или питон. Е, може и златна рибка, но в Англия, естествено.

По пътя едвам-едвам кретат баба и дядо. Старич­ки, едвам дишат. Тътрят краченца. И бутат детска количка. Малко особена. С висока мрежеста преграда. Е, сигурно е някакъв нов модел. Всичко напредва, нали? Ей, мислиш си ти, ама кой ли пък им е дал позволение да во­зят бебе, те себе си не могат да носят. Те самите имат нужда от гледане. Отминаваш и надникваш да видиш сладкото бебе. Бау-бау – посреща те лай. То било куче, а понякога две и три.

Тази картинка все по често се среща във Велико­британия.

Британците смятат себе си за най-обичащи жи­вотните в света. Те винаги са най-най , нали се сещате? И сред тях на първо място е Негово величество Кучето.

Всъщност всяка страна си има любимо и даже све­щено животно. За Индия е кравата.

Те са навсякъде и главно на пътя, та да пречат на движението, което моментално спира и чака. И край пътя във вид на трупове. И в свещената река Ганг се ос­вежават заедно с хората. Америка се гордее с бизоните и главно плешивия орел, дето е на флага. Много страни предпочитат лъва като символ на нацията си. Англи­чаните пък са си избрали кучето.

Официалната грижа за тях датира от 1824 годи­на, когато е създадена организацията SPCA, която след това е станала кралска, тъй като кралица Виктория е станала патрон, та получила названието RSPCA (Ер Ес Пи Си Ей). Организацията е създадена за предотвратя­ване на жестокостта към животните. Има 14 основни центъра в страната и 150 клона. Горещата є линия ра­боти от 8 до 8 всеки ден, за да можеш да сигнализираш постоянно за нередности. Което през 2020 година са направили 57 000 съвестни британски граждани. Теле­фонът звънял всеки 30 секунди.

От всички животни кучето най-вече се радва на безгранична любов и прегръдки от родителите си. Ех, в Англия да си куче! Кучето и котето имат специални храни, специални играчки и място за спане. „Родители­те“ им членуват в специални клубове според породата им. Ветеринарните лечебници са отворени 24 часа, до­като поликлиниките за хората се затварят в 6 часа и е цяло геройство да си запазиш ред за същата седмица, ако ще и да си близо до колабиране. По улицата се раз­хождат специални коли на организацията, униформени служители влизат неканени в къщите и всяват страх и паника. Те са много по-могъщи от полицията. И по-бързи на повикване от колите на бърза помощ, които могат да се забавят до 3 денонощия. Блазе на пациента! Сигурно и на него му се иска да е куче. Организацията претендира да събира бездомни животни. Че как може, каква жесто­кост само, представяте ли си само: изоставено куче! Въпреки че това е, общо взето, невероятно явление. Те имат правомощието да те арестуват и дадат на съд за всякаква неподозирана жестокост към животните като например: не си подрязал навреме ноктите им или не е доресано с правилната прическа за неговата порода. Или чисто и просто съседът ти има зъб. И ето ти въз­можност да ти отмъсти. Да викне полиция за някакъв дребен спор за милиметър от градинката – ами, умряла работа. Но виж, организацията веднага ще се притече на помощ, ако съобщиш за кучешката неволя.

За сметка на това наркомани и просяци се търка­лят по улицата и никой не се грижи за тях . Повечето имат огромно куче до себе си. Хората минават и му хвърлят милостиня, храна, пари, купуват му завивки. Така де, студено е, зима идва. Но не на човека. Да не са кучета, че да ги гледаме, а? Така че бездомни кучета ня­ма, няма и да има – но бездомни хора колкото си искаш.

Във Великобритания има над 10 милиона кучета, 11 милиона котки. И разни други домашни животни. 52% от домакинствата си имат домашен любимец. За тях се пишат ежедневно статии. Провеждат се научни кон­ференции с „интересни” изследвания, като колко про­цента от котките се страхуват от фойерверките на Хелоуин и как да се борим с това, или колко процента от домашните животни са се родили във Великобритания и колко в чужбина. Това е важно, нали? И, разбира се, как кучето те спасява от депресия и ти помага да общуваш с другите хора. Основно притежатели на кучета, раз­бира се. Другите не ги броим.

Организацията работи сериозно по въпроса за за­щита правата на домашните животни. Това напоследък се отрази в нова кампания, която защитава правата на златните рибки, които доскоро са служили като награда в някои от местните панаири. Но вече не. То­ва, представете си, накърнявало правото им на избор. О, мили мои златни рибки! Едвам сега, благодарение на благородната организация RSPCA се осъществи веков­ния ви стремеж за свобода.

Има национални герои на Великобритания, чий­то живот и творчество са посветени на запазването на живота на животните, включително и на дивите животни в Африка и Северния полюс. Един от тях е известният журналист Дейвид Атънбъро, връстник на кралицата и два пъти носител на рицарски орден, връчен му от кралското семейство. Наградите му са безкрайни. Кучето е най-глезеното и обичано същество в Ан­глия. Едва ли ще видиш мъж да нашепва нежни думички в ухото на жена си или детето си, но така обикновено се общува с кучето, дори то да е по-грозно и по-голямо от Баскервилското куче. То е наричано с най-гальовни имена, постоянно седи в скута на стопаните, получава поглаждания и целувки. То пътува със стопаните си, по­сещава забележителности и галерии, ходи в чужбина с тях. Що свят е видяло английското куче! Да му завидиш!

За кучетата има създаден специален морален код. Тук принципът „Не пипай” не важи. Щом искаш да пога­лиш куче, веднага ти разрешават. Стопанинът е горд да ти даде всякаква информация за своя питомник. Но ако е дете, не мисли и да се приближиш дори. Веднага ще те обвинят в лоши помисли. Знаете какви, нали?

Собствениците ги третират като децата си, но малко по-добре. Защото кучето не спори с тебе, винаги е съгласно. И техните стопани си мислят, че са много умни. Защото те винаги са прави, нали? Кучето не въз­разява.

Затова и му се полага най-хубавото място в къ­щата. И в колата, разбира се, дето си имат специални клетчици, постлани и оборудвани. То може да те ухапе – и с право, ако си му седнал на мястото. Но то никога не е виновно, нали? Ти си си крив. То е на специална ку­чешка диета, специални бонбони и шоколади. Децата обаче не, затова те са доста закръглени. Всяко пето дете, преди да започне училище, страда от затлъстя­ване според статистиката. Напоследък политиците сравняват опасността от затлъстяване с опасността от тероризъм.

Кучето си знае, че е любимец на всички, и всичко му е позволено. То обикновено спи в леглото на стопа­ните. Разбира се, това е добро извинение да не се прави секс. „О, мили, виж, Джони ни гледа и ръмжи. Нека не го безпокоим.” Децата, естествено, си спят в своите легла и си лягат в седем задължително. Кучето спи, когато си иска, и те буди, когато си иска. С децата си човек има проблеми в общуването. С кучетата – никога. Всичко, което е позволено на кучето вкъщи, не е позволено на децата.

На кучето са посветени и много книги. Една от тях е може би най-смешната книга в света, написана в 1889 година от Джером К. Джером. „Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)”. Разбира се, че през цялото време става дума за кучето. Два века след това, на 12 май 2012 година, най-известното британско шоу „Британия има таланти“ обяви за талант номер едно и победител в състезанието не кой да е, а кучето Пудзи.

Но нека не забравяме и котетата. За котешка хра­на на месец се дава между 100 и двеста паунда. За един котешки живот излизат към 12 000 паунда, солидната сума за една кола. Много семейства се радват на някол­ко котета.

Освен кучета и котки британците имат и зайци, хамстери, рибки, таралежи. Изобщо, те се разбират с всички животни, само не с хората и, не дай си боже, чужденците.

Известна е мисълта, че човек, който обича живот­ните, не може да е лош. Да, животните са важни. Във Великобритания обаче те компенсират емоционална­та връзка с друго човешко създание. Англичаните, по собствено признание, имат проблеми, когато разгова­рят с другите хора и даже с децата си, но не и с техни­те животни. Във Великобритания се чака най-малко 2-3 години за животоспасяваща операция. И когато, и ако те приемат, не е изключено да си полежиш в коридора някой и друг ден. Но в същото време всички гледат със сълзи на очи от умиление предавания по телевизията за ранените таралежчета. Те никога не чакат за опера­ция. Веднага ги приемат. Имат си и специална болница – болницата за таралежчета. Направо да ти се прииска да ти пораснат бодли.

Една от причините, поради която британците нямат доверие на останалия свят, е, че те са убедени, че чужденците просто не разбират животните и ги третират така, сякаш те не са равни на хората. Моля ви се, че как може?

Така че по това се оценява цивилизацията. Куче в бебешко-кучешка количка и водичка на път и над път в специални купички на земята, навсякъде и пред всяко заведение. Обаче, ако детето ти е жадно? Извинете. То не е куче, нали?

Въпреки това в пресата непрекъснато се появяват съобщения за наранени и убити от кучетата хора . Вели­кобритания е една от 5-те страни в света с най-много фатални атаки от кучета и те растат ли растат. От преди 10 години досега са регистрирани 32 смъртни слу­чая и много нападения. И повече даже, защото не всички са регистрирани. Но статистиката си е статистика, а любовта е вечна.

Обаче странно, тези най-най любители на живот­ни са и между най-известните ловджии в света. Няма дворец в Англия, а те са стотици, където с гордост да не ти показват залата с безброй препарирани животни от най-редки видове. В по-ново време се избиват хиляди птици под предлог на птичи грип, както и сега, когато на прицел са лебедите, гордостта на Англия.

Постоянно под опасност от унищожение са раз­лични животински видове. Например Лондон, ех какъв хубав град!, си е харесван не само от чужденците, но и от чуждестранните животни. Оказва се, че в града и околностите (какъв ужас, представете си само!) са се заселили едни такива сладки малки папагалчета с розов пръстен на гушата. Тези дребнички същества са от­крили във Великобритания новата си родина. Само че не са познали. Те са родом от Северна и Южна Африка. Легендата разказва, че първите екземпляри са случайно изпуснати при снимките на филма „Африканската кра­лица” с Катрин Хепбърн и Хъмфри Богарт. И те взели, че харесали Лондон и набързо се размножили. Милите диви папагалчета с розово герданче! Оказва се, че те се уве­личили до над 30 000 и продължават да растат на брой. Ах вие, палавници такива! Но как смеете? Мястото ви не е тук. Щом сте родом от Южна Африка, стойте си там. Може да сте сладички, но сте нелегални емигран­ти. А за нелегални емигранти в Англия няма място. Не четете ли вестници? Не гледате ли телевизия? Вън или по-скоро ще ви унищожим, защото не можем да ви върнем обратно, нали? За разлика от хората.

Във Великобритания наскоро беше взето „гениал­ното” правителствено решение за постоянно прис­тигащите нелегални емигранти (че кой е легален еми­грант!!) да ги върнат обратно в Африка, тоест Руанда. Закупиха им специални самолети и бяха създадени всички удобства, само да се махнат. Хуманно, нали? Прити Пател, бивш министър на външните работи и второ поколение емигрантка, се зае с тази „благородна” зада­ча, включваща не само разходите за самолети, но и, да си кажем правичката, едно насилствено преселване на хората. Министър-председателят на Великобритания Риши Сунак поддържа тази политика на принудител­но изселване. Той е само на 42 години, за да го е хванала склерозата, защото той самият е второ поколение емигрант от Африка. Направо започваш да се чудиш как горката Британия щеше да бъде управлявана без тези ценни кадри?

Съдбата на червената патица е още по-трагична. Унищожението й, естествено, беше с правителствено решение. Така де, всичко по закона. RSPB (Ар Ес Пи Би) е организация, която се предполага да защитава перна­тите видове и служи за контролиран подход към всички тях. Контролиран значи разрешение да се убиват. Да, за това, представете си, се вземат правителствени решения. Правителството май си няма друга работа в тези тревожни за цялото човечество дни, та се за­нимава с патета, язовци (защото и те се подложиха на унищожение), белоглавите орли и други.

На унищожение подлежи и червената катеричка, която притеснявала местната сива катеричка. Айде пак събрания, съвещания и правителствени решения. И присъда: изтребване.

Що се отнася до червеноглавото пате очевидно правителството май има проблеми с червения цвят. Друго си е сивата патица. Може да е грозна, но си е наша.

Ами откъде се е появило това нещастно пате? Красивото червеникаво пате Руди взело, че незнайно как, във фаталната за него 1952 година, дошло от Северна Америка. Що ли му е трябвало? Не знае къде е попаднало. Ей, това е Великобритания. Ние чужденци не приемаме. И така патетата малко по малко станали 6000.

Че дошло – дошло, ама се оказало много сексуално агресивно към местните патета и, представете си само, започнали да се раждат едни такива необичайно красиви патета. Красиви, красиви, ама не са наши. И отгоре на всичко чистотата на английската расова патка – онази, невзрачно сивата, с бялата глава, започ­нала да се променя. Помощ! Това не може да се допусне. Че какво му беше на червеното пате, освен че беше по-красиво от местните патета? Ами как, ето, раждат се хибридчета, които разводнили ДНК-ато на чистата раса на местните патета. Чистотата на расата, за къде сме без нея?

Това май не сме го чували от Втората световна война.

Момент, нали бяхме нацията в света, която най-много обичаше животни?

Организациите, които претендират да се зани­мават с опазването на видовете, настояли пред пра­вителството патето да бъде изтребено. Макар този именно вид да съществува от цели 1000 години. Освен това това, великолепно пате е дългожител, може да живее до 13 години. Представете си само каква загуба за природната среда! Но, казано – сторено. Правител­ството на Великобритания заело позицията на Дядо Господ и взело решението, което организациите като Ар Ес Пи Би очаквало. А именно: да се унищожат. Айде сега юруш на лов.

И така, във Великобритания вече почти няма кра­сиви червени патета. Сиви колко щеш. Според инфор­мацията на ДЕФРА, отдела за околната среда, храна и селскостопански работи, в периода 2005-2007 са били унищожени на бърза ръка 2689 патици. Да, червеногла­вото пате от Северна Америка вече го няма. Да живее сивото английското пате! Но ролята на Господ Бог се оказала скъпа роля.

Правителството отделило над 5 млн. лири за уни­щожението на патетата, тоест 900 паунда за пате, правейки го едно от най-скъпите в света. И, естествено, парите са взети от данъците на хората. Но това си е само един от безбройните примери. Не, не искаме чужденци, пък даже били те и невинни па­тета. Припомнете ми какво всъщност беше расизъм?

Излиза, че расизъм може да има и в областта на природата. Под маската на контрол. Как ви звучи кон­трол и модифициране на природата? Май следващият е човекът? А свободата, демокрацията? Какво стана с принципите на най-демократичната страна в света, според тях си.

Да, в добрата стара Англия да не си чужденец, макар и патка.

Ех пате, пате, защо не си се родило куче?

Ами само ни пречиш и като не могат да те изпра­тят обратно, направо си те убиват на каквато и да е цена. Разбира се, никъде не се споменава, че за намалява­нето на прираста на сивата местна патка не е виновно само червеноглавото пате, но основно незаконното ло­вуване. Но по този въпрос пълно мълчание. То си е наша тайна, нали?

Така както уж мрази чуждите видове и живо­тински нашественици и ги заплашва с унищожение, се оказва, че Великобритания е един от най-големите вносители на фазани и пъдпъдъци в Европа. Само през 2020 година по време на локдауна са внесени 24 милиона. Разбира се, в предишните години те са били много пове­че. Голям брой от тях се изпращат по ловните полета, за да ги убиват за удоволствие.

И да си дойдем на въпроса. Най-обичащата живот­ните в света – Великобритания, първата (както винаги и във всичко!) създателка на дружества за покровител­ство на животните си, е била и ще си остане една от първите в ловуването, тоест в убийството на живот­ни. Разбира се, да не забравяме, че това си е привилегия на аристокрацията и богатите. Едва ли можеш да си представиш някой от 1,28 млн. безработни да го прави. Ами разрешителни, ами пушки? Ами специални ловни дрехи? Ами пиене, ами ядене?

Но, забележете, има сериозно оправдание за ловува­нето в Англия в наши дни. Ами, представете си, това било традиция. Моля? Че робовладелството също е би­ло традиция, расизмът е бил традиция, ксенофобията е била традиция. „Ние не сме се отървали все още от тях“, казва известният журналист и природозащитник Крис Пакман, който безуспешно, но упорито се бори да промени законите за ловуване. Наистина, с цената на живота си. Под смъртни заплахи от ловни ентусиасти той настоява от най-високи трибуни, че ловуването е антиприродно и, че си е чисто убийство. Нещо против? И пита се къде остава любовта към животните?

Ей, ама много искам да съм куче в тая страна. Е, може и коте или заек. Защото и тях, зайците, също ги возят в количка на разходка. Да, ако съм куче, ще ме гушкат и цункат постоянно, ще ми говорят мили думички в ушенцето, ще ми купуват специални лаком­ства, ще си спя на воля в леглото на стопаните, ще си пия водичка навсякъде, когато ожаднея. Ще си хапя на воля, когото искам. И току виж съм спечелил още едно състезание за най-талантлив британец. Защото това съм аз – британското куче. И нямам търпение да оста­рея, че да се порадвам на щастливи старини, та кой не мечтае за това? И забележете, ще ме почитат и след като умра. Като кучетата на кралица Елизабет. Тя е имала поколения кучета по време на управлението си. А в градината на кралския дворец в Сандрингам има гробище на кучета още от 1887 година, че и преди то­ва. Там са погребани над 30 четириноги питомци от времето на кралица Виктория, че и до ден днешен. Те си имат паметни плочи със сантиментални надписи, дето не всеки човек има. В Сандрингам са отгледани над сто ловни кучета също така.

Почти по същото това историческо време, в 1791, великият композитор Моцарт е погребан в общо гро­бище без надпис.

Обаче много моля, не ме разбирайте погрешно. Аз самата обичам животните. Даже от 15 години си гле­дам котето Флафи.

Това, което не обичам, е маниакалната встрас­теност, двойствеността и фалшивите претенции. Сигурно не съм само аз.

Да, наистина е хубаво да си куче или в най-лошия случай коте във Великобритания. Но, извинете, не и дете. Защо ли ?

Според статистиката всяко седмо дете гладува и всеки десети възрастен също. Обаче никой никога не е виждал гладно куче или коте.

Наскоро в Уелс, а и на много други места в страна­та, се оказва, че има сериозни проблеми с настаняване­то по детски домове на деца, иззети от родителите от социалните служби. Чисто и просто няма места за тях. И ето ти гениално решение, съобщено по телеви­зията – да ги настанят в хотели със закуска. Сега нека си представим само едно тригодишно детенце там?

Ех, защо не съм куче в Англия, но в никакъв случай дете. Защото места колкото искате в приютите за бездомни кучета, но за децата няма. И, разбира се, на много пъбове в страната от години висят табелки на вратата: „Забранено за деца, добре дошли на кучетата.“

Така че как да не ти се прииска да си куче във Вели­кобритания. Особено когато ти се пие биричка.