Блог

Райна Кабаиванска е субстанция на оперен артист, органично синтезирал в изкуството си пеенето и актьорската игра. Пеещ актьор, какъвто са си представяли великите майстори Верди и Пучини, създавайки шедьоври като „Травиата“ и „Отело“, „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“…...

Има една шега, че понякога е по-добре да не познаваш авторите на книгите, които харесваш. Но като всяка формула извън точните науки, тя не претендира за универсалност. Това, че с Клери Костова-Балцер ме свързва познанство и приятелство от десетилетия, смятам за голямо...

Пита ме щастлив ли съм и аз веднага контра – какво значи щастие?, – а той започва да мънка, мърльо, който търси да си чеше езика. Щастието, мой човек, е да ти се изпълняват всички желания. Точно така! Или всичко, или нищо. Какво казваш, не е възможно? Да си имаме...

Емил Кръстев е едно от най-оригиналните явления в съвременната българска литература. Дотолкова, че и критиката не може да го вкара в калъпа на определенията си. И може би по-добре. Да е нов Кафка, не съвсем. Да е Гарсия Маркес на българска почва? Не, съвсем не, това е...

… завесата се вдига бавно. На насрещната стена отляво е закачена картина два на три метра. Планински върхове или копи сено. От дясната страна се вижда кула за скокове във вода. Пред нея е поставен диван, върху него лежи Ники. От ляво влиза Джидо. На главата си е...

Срещата ми с изключително ярката личност Кирил Кръстев беше след като вече в голяма степен съм бил изградил респекта си по отношение авторитета и огромния талант на оперния артист Кирил Кръстев. В този смисъл неговото присъствие в моето съзнание е свързано главно с...

Стигна бегом до галерията, отключено, а!, и алармата не вие, и дори никакъв бодигард не спи прав до стената – и този път късметът го спаси – и се свлече на дивана, но в главата му бръмчеше монологът, с който винаги продължаваше риторичния си въпрос към владетеля, сега...

Искам да съм куче Или поне коте. В краен случай заек, хамстер или питон. Е, може и златна рибка, но в Англия, естествено. По пътя едвам-едвам кретат баба и дядо. Старич­ки, едвам дишат. Тътрят краченца. И бутат детска количка. Малко особена. С висока мрежеста...

От вече многогодишния си живот в литературата знам, че достигането до собствен стил преди всичко е въпрос на морал – към себе си и към творчеството, което създаваш. Модните увлечения, които за кратко те поставят в дадена тенденция и озвучават името ти покрай нея,...

 „Всеки живот е представление. Всъщност две представления. Първото се играе за другите, а второто за самия теб…“                                           Октавиан Палер      През 2020 г. прочетох за първи път роман от известния румънски писател Октавиан Палер –...