Промоция!

УЕБСАЙТ

Емил Кръстев

10.00 лв. 8.00 лв.

ОТСТЪПКА 20%

Тук не става дума за политика, финанси, бизнес, сигурност, както е написано на интернет страниците.

Допълнителна информация

Автор

Жанр

Националност

Художник

Страници

244

Формат

13,0 х 20,0 см

ISBN

978-954-300-146-0

Описание

В тази книга не става дума за политика, финанси, бизнес, сигурност, общество, семейство, образование, здравеопазване, граждански права, социални мрежи, литература, изкуство, фолклор, философия, круизи, купони, кръстословици, спорт, нито за нас, нито за вас, както е написано върху бутоните на интернет страницата. Всъщност не става дума и за интернет.

Откъс

Неблагодарни са хората, и съседите са неблагодарни, и приятелите, и децата, и жена ти е неблагодарна, и роднините, колегите по контейнер пък са най-неблагодарни, но ти и тази неблагодарност щеше да изгладуваш, ако не те беше клъцнало това, което най-малко очакваше – неблагодарни са и животните, и не някакви скакалци или алигатори, а най-близкият приятел на човека, и когато го разбереш, стрела те пробожда в сърцето и го върти като бройлер на един от трите шиша и устата ти се пълни със слюнка, стомахът се свива, главата се замайва от аромата на електрическата пещ със стъкло отпред – хората да гледат, че на шишовете са нанизани наистина бройлери, а не одрани котки, и мазнината капе в тавата отдолу, уханието на печено пиле пълни улицата.

Подаваш пет лева на някогашния колега и сегашен притежател на електрическа пещ с бройлери и той измъква един от шиша, с премерени движения го обвива във вестник и ти го пъха в ръцете, ти отлепяш със зъби препечената кожичка, гризеш бутчето, дъвчеш крилцата, осмукваш пръсти и захапваш бялото месо, но си толкова глупав, че изхвърляш костите, и трътката изхвърляш, и вестника, а с него и аромата на печено пиле, но е най-добре да не фантазираш невъзможни неща, като да тичаш по-бързо от светлината или да се разхождаш по дъното на морето, или да се тъпчеш с бройлер на шиш.

Мислиш за неблагодарността на сегашните си колеги по контейнер, защото ти откриваш в боклука пропит с мазнина на печено пиле вестник и вместо да пропълзиш зад ъгъла да си го осмучеш сам, им правиш знаци да идват, те се изсипват наоколо, ровят в контейнера, пъхат се до кръста в него, скачат вътре, издърпват от ръката ти вестника със замайващата миризма и те изблъскват да си търсиш по другите контейнери мазни вестници, нали знаеш да четеш бе!

Ти знаеш да четеш.

Някога си чел вестници.

Възможно е и книги да си чел.

И се чудиш защо си пропилял в четене времето си, и стигаш до прозрението, което идва, след като не си хапнал нищо четири дни, също като при медитирането на йогите или при ортодоксалните християни през Великите пости – тичай на площада и постилай палтото на земята! – и ти коленичиш върху него, наместваш отстрани кутията от обувки и се отпускаш напред, почти опираш чело в плочите и порасналата до раменете коса се премята напред и скрива лицето ти, няма начин поне един да не хвърли бяла или в краен случай жълта монета в протегната ти ръка с обърната нагоре длан.

Неблагодарността на хората обаче те рита в лицето със забързани черни ботушки, прилепнали към глезените като чорапи, и съвсем тесни дънки, със светъл панталон с изгладени ръбове и сандали, с бежово сабо с висок ток на боси крака, с широки крачоли, повлачили се по земята над гуменки като терлици, не са благодарни хората и не спират, ама ти ненапразно си чел вестници, че и книги си чел, много преди някогашният колега да извади електрическата пещ пред входа на блока, където и ти живееше, когато живееше в блок, и се сещаш, че може да ти помогне най-добрият приятел на човека, който от месец се влачи подире ти, да му хвърлиш парче от омазания вестник, с който обядваш, нали приятел в нужда се познава.

Голям е колкото едра котка, затова го вземаш под мишница и бързаш към площада, макар че хората са неблагодарни, но какво им е виновно помиярчето, на което му се броят ребрата под почти прозрачната кожа, козината на гърба му е опадала на петна, покрити със струпеи, опашката му се влачи като откъсната и зашита обратно надве-натри и чак ушите му са се съсухрили като есенни листа от подражаване на йоги и ортодоксални християни, как няма някой да подхвърли поне една пара в кутията да се нахрани най-добрият приятел на човека, колкото и да са неблагодарни хората.

Неблагодарността на хората обаче е по-голяма и от скоростта на светлината и не ги интересува най-добрият им приятел, а може би не го забелязват, понеже на него не му стигат силите да изджафка, и днес ли ще вечерят омазан вестник?, но два женски крака с джувки на обувките, които стърчат под раирана пола, спират отстрани, а ти повдигаш поглед, без да отмахваш косата си, да не би полата да се окаже бивша колежка, виждаш я как бърка в чантата си и едва не изджафкваш от радост, неблагодарни са хората, но не всички, и да си гледат работата и йогите, и християните, утре няма да търсиш омазани вестници по контейнерите.

Полата вади ръка от чантата си, но вместо бяла или поне жълта монета изтръсква няколко гранули кучешка храна, същата, каквато ти купуваше за твоето куче, когато имаше куче, а най-добрият приятел мръдва едното си ухо, сякаш не вярва, че гранулите са истински, и за секунда ги глътва, забравил, че и ти си човек и на теб той също ти е най-добрият приятел, а на другия ден раираната пола пак спира при вас и този път ти си се приготвил да не изпуснеш своя пай, но приятелят се изправя светкавично и налапва кафявите топчета още във въздуха.

И на следващия ден така, и на по-следващия, и на по-по-следващия и виждаш как ушите на най-добрия приятел се изправят, струпеите по гърба му падат, козината му израства и покрива петната, ребрата му вече не прозират, маха опашка и джафка, щом се покаже раираната пола, да не би да опразни шепата си пред друго проснато върху плочите палто, но тя винаги спира при вас и го гледа умилена как дъвче кучешката храна, сякаш да се увери, че като се обърне да си върви, някой няма да грабне гранулите изпод носа му, а те съдържат протеини, както беше чел някога по кутиите с кучешка храна, когато май имаше куче.

Най-добрият приятел, колкото едра котка, заглажда косъма и джафкането му вече се чува от другия край на площада, ушите му стърчат и гледа наперено, а на теб ребрата ти щръкват, косата ти оредява и на темето ти се отваря рана, която се покрива със струпей, нямаш сили да изхленчиш за някоя стотинка и си намразил и йогите, и ортодоксалните християни, а в главата ти се завърта мисълта, че най-добрият приятел на човека, затова е най-добър приятел, защото е готов на всичко за стопанина си.

И отлепяш със зъби препечената кожа, гризеш бутовете, дъвчеш крилцата – приятелят на човека има ли крилца? – осмукваш пръсти, захапваш месото и не си толкова глупав да изхвърляш ушите като есенни листа и надве-натри зашитата опашка, и струпеят на темето ти се обелва, ребрата ти вече не стърчат толкова и гласът ти укрепва… но помиярчето ти е правило компания цял месец, докато търсеше и понякога намираше в контейнерите омазани вестници, затова само го изритваш да се пръждосва и повече да ни си помисля за храна с протеини, защото хората са неблагодарни, но не всички.

Утре раираната рокля ще спре пред преметнатата ти над очите коса на плочите и ще бръкне в чантата си, ти ще джафнеш, ще се надигнеш на задните си крака, ще помахаш с опашка, зашита надве-натри, ще се завъртиш да види, че козината на гърба ти е опадала на петна, и тя ще изсипе от кафявите гранули, а ти ще ги изгълташ още във въздуха, за да не те изпревари някой от съседните разстлани палта по тротоара и ще близнеш дланта й, колкото и да са неблагодарни и роднините, и приятелите, и колегите по контейнер, нали най-верните приятели на хората не хапят ръката, която им подхвърля кучешка храна.

Допълнителна информация

Автор

Жанр

Националност

Художник

Страници

244

Формат

13,0 х 20,0 см

ISBN

978-954-300-146-0

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „УЕБСАЙТ“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За Автора

Емил Кръстев


Емил Кръстев започва работа като репортер във в. “Орбита”. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма “Христо Ботев”. По-късно работи във в. “АБВ” и издателство “Земиздат”. През 1991 г. основава издателство “Гея-Либрис”. Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта “Луда надежда” в библиотека “Смяна” на издателство “Народна младеж”. Автор е и на книгите “Уебсайт”, “Медии”, „Сянката”, “Макиаж”, “Плацента”, “Кръговрат”, “Лунен загар”, “През екологичния лабиринт”, “Змейова гонитба”.

Виж още от същия автор
Количката е празна