В невидимите пространства на човека
В „Плацента” могат да се намерят парченца живот, които по един или друг начин свързваме със себе си. Емил Кръстев е знаел това – подарил ни е сюжетите си, за да се познаем и разберем. А може да ни се прииска да избягаме от себе си.
Избрал е структура, при която всеки фрагмент ни прави част от процедурата на азбучното четене – метафора на азбучните истини, които уж отстояваме, а всъщност вземаме за даденост и забравяме.
Поетиката на фрагмента залага на отворения прочит. На скритите връзки, за които всеки е отговорен. Усещането, че цялото се състои от множество части, е подкупващо. Излиза, че сам можеш да сглобиш модела. Че нещо зависи от теб. Следователно – съавторстваш.

„Плацента” е река, която черпи пълноводията си от много ручеи, от много притоци. В нея има стожерни герои, но като че ли по-важни са другите – попътните.

Книгата може да е част от по-голямо цяло, но умее да диша самодостатъчно. Понякога учестено, друг път равномерно. Зависи от психологическото състояние на автора. На героя. Веднъж е видимо (измамно) диалогична, друг път предпочита сугестията и философския екскурс – все пътища за дълбинно потапяне в невидимите пространства на човека. Заедно с това не й липсва диалог с времето – със случващото се тук и сега. Така социално и психологическо, реалистично и философско съжителстват безконфликтно в каютата на капитана.
„Плацента” е книга за днешния човек с ясни спомени за миналото. И с добри намерения за бъдещето. Малко скептик, малко оптимист, малко носталгиг... Емил Кръстев е бащата на яйцето. Читателят – за него остава надеждата, че ще пропука черупката на смисъла, за да открие зародиша. В точния миг, в точния час.

Проф. Сава Василев

Изпратете Вашето мнение
Въпрос за сигурност: 9 + 4 = ?
ИЗПРАТИ

Скрий/Покажи