Нека станем приятели във Нека станем приятели във Facebook

Ана Бландиана



Преди повече от три десетилетия – в апогея на „Златната епоха Чаушеску” – АНА БЛАНДИАНА (род. 1942) заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата, че „единственият й дълг – висш екзистенциален – е да говори само истината“. И остана вярна на този дълг дори когато това бе изключително трудно. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ, да живее в село Комана край Гюргево, Южна Румъния. Но заедно с поета Мирча Динеску (род. 1950) и учителката от Клуж Дойна Корня тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. „Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето Истината, която си изкрещял, получи своето най-гръмко и най-дълго ехо. И това е моментът на встъпването ти в Борбата...”.

Скрий/Покажи